Страница на Филип Николов

Античен надпис от Апиария

Филип Николов

На територията на Русенска област са намерени досега около 20 епиграфски паметника от ан¬тичността. С изключение на един всички са на¬писани на латински език. Сред тях има милиарни камъни, посветителни, строителни и надгроб¬ни надписи. Към последната група се отнася и един открит недалеч от Ряхово. В него се съ¬държат важни сведения за Русенския край. Ин¬тересна е историята на откриването и изслед¬ването му. В Ряхово след Освобожде¬нието първият учител е бил Велико Тонев. В енциклопе¬дията „Българска възрож¬денска интелигенция" няма сведения за него, което пред¬полага, че е бил млад човек, навлязъл в учителската професия през първите свободни години. Първи той в селото е проявил интерес към миналото. В. Бешевлиев пише „ В писмо от 12.11.1883 г. до редакцията на „Периодическо списание" той съобщава за „три камици, изровени от калето, което се намира на възточната страна от селото на разстояние 1 и 1/2 час". Той е направил и преписи на надпи¬сите от тези „камици". Два от тях са загубени и за тяхното съдържание съдим по това негово писмо”. [1]

nadpis

Оцеляла е над¬гробна плоча с размери 83x87x16 см, съдържаща 6- реден надпис. Той е обграден , от рамка, украсена с лозови вейки, които излизат симетрично от ваза.[2]

D(is) M(anibus) / Cornel(iae) Alex(a)ndr(a)e / q(uae) vix(it) an(nos) XXIIII m(enses) III d(ies) X / T(itus) Fl(avius) Marcianus / praef(ectus) eq(uitum) al(a)e Atect(origianae) / uxori piissim(a)e / p(ecunia) s(ua)

Първите научни издания; на надписа са в Германия - CIL, III, 12452 [3] , и в книгата на австрийския учен Ернст Калинка - "Античните паметници от България", излязла на немски език във Виена през 1906 г. [4] Влязъл в научно обръщение. надписът неведнъж е привличат вниманието на други учени учени: Б. Геров. [5] В. Герасимова, [6] Р. Иванов [7] и др.

Интересът на хората към миналото е задоволен, защото той съдържа информация за етническия състав на населението за дислокацията на римските помощни войски, за висшите военни чинове и т.н. С разчитането на надписите се занимава специална помощна историческа дисциплина - епиграфиката. Отделни изрази хората от античността са записвали съкратено, защото тогава са били общопонятни. Днес те представляват главната трудност при разчитането им. [7]

В разглеждания надпис се дава описание на кариерата и общественото положение на лицето, което го е поставило. Това е Тит Флавий Марциан - префект на ала квингенария т.е. бил командир на 500 души. Този чин бил най-висок в конническата кариера. С думата ала (лат. - „крило") в Древния Рим означавали конен отряд в състав 500 или 1000 души. Първоначално тези отряди са разполагали по фланговете /крилата/ на легионите, а през императорската епоха станали самостоятелни части. Набираните в тях войници са провинциални жители, стремящи се да получат римско гражданство след 25-годишна служба в армията.

Ала Атекторигиана дошла от Германия в 151 г. и останала на лагер в Апиария (днешно Ряхово) до първата половина на Ш в. коогато била преместена другаде в провинция Долна Мизия. По времето на династията на Северите 195-235 префект (началник) на тази ала е Тит Флавий Марциан. Префектът е най-високият чин и за да се достигне до него се преминава през цялата иерархическа стълбица в римските помощни войски. Очевидно става въпрос за лице. което е преуспяло бързо във военната кариера. Осъществила се е мечтана реализация за един провинлналист. В личния му живот го сполетяло нещастие. Heговата съпруга Корнелия Александра починала твърде млада. Гръцкото име на тази жена показва, че произхожда от източните провинции. В Апиария е живеело романизирано семейство на висш римски военноначалник. Тит Флавин Марциан навярно много е скърбял за своята съпруга, защото е поставил скъпо струваща надгробна плоча на нейния гроб. Преводът на български език на изписания на нея надпис е следният:

„На подземните богове! На Корнелия Александра, която живя 24 години 3 месеца и 10 дни Тит Флавий Марциан. префект на конна ала Атекторигиана, издигна този паметник на своята най-скъпа съпруга със свои средства".

В тези лаконични думи, със стандартни за епохата изразни средства, е изразена скръбта на един римски воин. От този античен надпис, освен научната информация, разбираме, че на хората, отдалечени от нас с почти две хилядолетия, са били присъ-щи чувствата и стремежите, характерни и за днешния човек.

Ето защо трябва да се опазят и популяризират паметниците на миналото. Благодарение на описания надпис днес знаем как са живеели хората в Апиария. Те отдавна не са между живите. Унищожен е и техният град в епохата на варварските нашествия. Няма я и самата Римска империя. Съдбата на Тит Флавий Марциан щеше да бъде забравена, както и на милиони хора, които са живели по нашите земи, ако за него не свидетелстваше надживелият вековете исторически паметник.

Бележки:

[1] Бешевлиев, В. Епиграфски приноси. С. 1952 с. 71.
[2] Димитровъ, Д. Надгробните плочи от римско време въ Северна България. С. 1942 с. 23, № 4 и табл. ХХ.
[3] CIL III Suppl. 2 12452 (Mommsen, Theodor / Hirschfeld, Otto / Domaszewski, Alfred)
[4] Kalinka, E. Antike Denkmäler in Bulgarien (Wien 1906) 293, Nr. 373
[5] Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики. ГСУ фф, 47, 1950/52 с. 362, № 87
[6] Герасимова-Томова, В. Военното дело в провинция Долна Мизия І-ІІІ в. от н. е. В: България 1300. Институции и държавни традиции. Т. ІІ, 1982, с. 97.
[7] Иванов, Р. Висши чинове и центуриони в римската войска от Горна и Долна Мизия (І-ІІІ в.), ВИС, 1983, 2, с.168.
[8] Федорова Е.В. Латинская эпиграфика. Москва, Издательство МГУ 1969 с. 323-370.

Най-нова обобщаваща публикация за Апиария - Иванов Р. Римски и ранновизантийски селища в България. София 2003, с. 63-69.

За първи път в популярен вид, без научен апарат, статията бе отпечатана във в-к Утро на 5.08.1999 г.

vestnik