Филип Николов

(Съставител)

 

 

 

 

История на село Ботево

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Русе    2017

 

 

 

 

 

Съдържание

Съдържание

Географска характеристика

  1.  

Географска характеристика

  1.  

Сателитна карта на Ботево

  1.  

Река Дунав

  1.  

Област Видин

  1.  

Община Видин

История на село Ботево

  1.  

История на село Ботево

Античност и средновековие

  1.  

Пашански, Л. Ще ви разкажа за „Рациария”

  1.  

Дякович, Б. Бележки по археологията на Крайдунавска България. СбНУ, ХVІ – ХVІІ.

  1.  

С. Ботево - крепост в м. "Градище"

  1.  

Аполон Токсофорос от с. Ботево

  1.  

Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272.

  1.  

Паричното обръщение ІІ – ІІІ век

  1.  

Монета на Юстениан І Велики

  1.  

Станчев, С. - Църквата в с. Ботево

  1.  

Църквата в с. Ботево

  1.  

Кръстовидна църква - с. Ботево

  1.  

Расшифровка славянского слогового и буквенного письма

  1.  

Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица.

  1.  

Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914, с. 272.

Османско владичество

  1.  

Село Сабри паша кьой

  1.  

Лачев, Митко. Административно деление и граници на Видинския санджак през ХV-ХVI в

  1.  

Видински еялет

  1.  

Дунавски вилает (1864-1878)

  1.  

Санджаците (към 1870) споредThe Chronicles of a Virgin Fortress

  1.  

Деведжиев, Марин Кратка история на селищното развитие по българските земи

  1.  

Каниц , Феликс  "Дунавска България и Балканът" - 1 том

  1.  

Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ

Руско-турска освободителна война 1877-1878 г.

  1.  

Руско-турска освободителна война 1877-1878 г.

  1.  

Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

  1.  

Каниц , Феликс  "Дунавска България и Балканът" - 1 том

  1.  

Цухлев Димитър. История на града Видин и неговата област

  1.  

Armata Romana in razboiul de independenta al Romaniei (1877-1878)

  1.  

Георгиев, Г., В. Топалов. Кратка история на Освободителната война 1877—1878 г.

  1.  

Георгиев, Г. Освободителната война (1877—1878). Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон”, С. 1986, 192 с.

  1.  

Откъс от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Трета българска държава

Демографски данни

  1.  

Списъци на населените места

  1.  

Списък на населените места : (по преброяването на 1 януарий 1881 г.)

  1.  

Списък на градските и селски общини в Княжеството 1887 г.

  1.  

Списък на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи 1891 г.

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 1-й януарий 1893

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 31 декемврий 1900 г.

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декемврий 1905 г.

  1.  

Списък на населените места в България издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве 1911 г.

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година

  1.  

Брой на жителите на с. Ботево, според извършваните преброявания на населението в България (1880-1910)

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 год.

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1926 год.

  1.  

Списък на населените места в Царство България : Със всички изменения в състава на общините и в имената на селищата, направени до края на 1934г., и азбучен указател

  1.  

Списък на населените места в НР България по съществуващото административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години

  1.  

Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година

  1.  

Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населеното място

  1.  

Сарафов, М. Населението на Княжество България по трите първи преброявания. – ПСпБКД  в Средец, 1893, кн. XLI–XLII, 709–804.

  1.  

Коледаров, П., Н. Мичев. Промени в имената и статута на селищата в България. С.1973

  1.  

Мичев, Н, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България. С. 1988

  1.  

115 години Видинска  партийна  организация

  1.  

Заяков, Н. –Селищните имена във Видински окръг.

  1.  

Населението на с. Ботево

  1.  

Брой на жителите на с. Ботево, според извършваните преброявания на населението в България

  1.  

Имена на местности

Загинали във войните за свободата на България

  1.  

Загинали във войните за свободата на България

  1.  

Нов списък изготвен от мен (Ф.Н.) въз основа на данни от Национален военноисторически архив

  1.  

Подробни сведения за загиналите

  1.  

Борис Томов Трофонов

  1.  

Недялко Недялков   Димитров

  1.  

Златко Кирков Андреев      

  1.  

Никола Иванов Милтенов

  1.  

Петър Нешов Колев

  1.  

Списък на военните формирования

  1.  

Трети пехотен бдински полк

  1.  

15-ти пехотен Ломски полк

  1.  

Петдесет и първи пехотен вардарски полк

  1.  

Дата и място на загиването

  1.  

Балканската война (1912-1913 г.)

  1.  

Първа световна война (1915-1918)

  1.  

Погребан български военнослужащ в с. Ново село Струмшко от Първата световна война

  1.  

Втора световна война (1941 – 1945)

  1.  

Списък на наградените в Първата световна война (1915–1918 г.)

  1.  

Златко Киров

  1.  

Йордан Георг. Любенов

  1.  

Рангел Стоянов Колев

Септемврийско въстание 1923

  1.  

Септемврийско въстание 1923. Енциклопедия. С. 1973

  1.  

Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983

  1.  

Донесение на коменданта в с. Акчар, Видинско.

  1.  

История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983

Наводненията

  1.  

Наводнението от 4 март 1942 г.

  1.  

Изградена  дига за да защити селото от наводнения

  1.  

Дигата при село Ботево

  1.  

Паметник на хвърлените в р. Дунав партизани от отряд “Георги Бенковски”

  1.  

Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980

Образование

  1.  

Начално училище “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

  1.  

Удостоверение от 1930 г. за завършен първи клас.

  1.  

Учебна 1953-1954 г.

Поминък

  1.  

Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

  1.  

Важно място в поминъка на населението заема риболовът

Документи

  1.  

Свидетелство за свето кръщение от 1922 г.

  1.  

Позволителен билет за построяване на къща от 25.ІХ.1925 г.

  1.  

Свидетелство за венчание 1944 г.

  1.  

Съюз на популярните банки

  1.  

Общ съюз на популярните банки

  1.  

Акция на Кредитна кооперация “Съединение” с. Ботево, Видинско

  1.  

Акция на Кредитна кооперация “Съединение” с. Ботево, Видинско

  1.  

Акция на Кредитна кооперация “Съединение” с. Ботево, Видинско

  1.  

Позволително за инсталиране на радиоприемник 1951 г.

  1.  

Снимки от 60-те години на ХХ век

Избори

  1.  

Местни избори 1995, тур 1 Избор за кмет на кметство с. Ботево в община 0509 Видин

  1.  

Обобщени окончателни резултати за РИК Видин извлечение от протокол на секционната избирателна комисия в избирателна секция № 50900116 (с.Ботево) за избиране на народни представители на 25 юни 2005 г.

  1.  

Парламентарни избори 25.06.2005г.

  1.  

Извлечение от протокол на Секционна избирателна комисия
в Избирателна секция № 050900116 за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката на 29 октомври 2006 г.

  1.  

Кметски наместници на село Ботево:

  1.  

Хронология

Източници

  1.  

Списък на фондовете на масив „С” и масив „К” на ТД „Държавен архив” – Видин     

  1.  

Село Ботево, Видинско (Библиография)

 

 

Географска характеристика

Географска характеристика

Ботево е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, Област Видин.

 

Ботево (Област Видин)

 

Данни

 

Област:

Видин

Община:

Видин

Население:

48 (13/09/2005)

Надм. височина:

? м

Геогр. положение:

43° 50' 17" сев. ш.
22° 51' 33" изт. д.

 

Източник:

Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/

Село Ботево (област Видин) се намира в Северо-западна България и е част от община Видин. Намира се на 20.86 км. на южно от гр. Видин, на брега на  река Дунав и на главния път между градовете Видин и Лом. Съседни на Ботево са селата Гайтанци, Цар Симеоново и Арчар. 

http://bg.guide-bulgaria.com/nw/vidin/vidin/botevo

Геогр.ширина (Latitude): 43.838N
Геогр.дължина (Longitude): 22.859E

Надморско равнище: 50 - 99m

Площ на Село Ботево: 4.937km2 (НСИ)

Село Ботево се намира  на  километър 774 от устието на река Дунав. До румънския бряг е малкия остров Канапа.

Сателитна карта на Ботево

 

 

Сателитна карта на Ботево

 

Река Дунав

 

 

http://www.datourinfo.eu/node/99

 

Област Видин

 

 

http://www.vidin-online.com/karti-na-vidin-i-oblastta/vidin-oblast

 

 

http://www.vidin-online.com/karti-na-vidin-i-oblastta/vidin-oblast

 

 

Населено място

Община

Площ на землището

(km²)

Площ на урбанизираната територия

(km²)

Ботево

Видин

4,937

0,29

 

1934 г.

1946 г.

1956 г.

1965 г.

1975 г.

1985 г.

1992 г.

2001 г.

2011 г.

340

332

286

201

158

99

98

85

69

 

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци,Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин;

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Община Видин

 

Карта на района

 

 

Географска карта на община Видин

 

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Населено място
(старо име)

Преброяване
(от февруари 2011)

По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)

Площ
(km²)

Гъстота
(д/km²)

Надморска височнина
(м)

Ботево (Сабри паша кьой, Ботьово)

69

61

4,937

12.36

36

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

 

 

 

История на село Ботево

История на село Ботево

     На пръв поглед създаването на история на село Ботево е  необосновано. Едно малко село възникнало много късно – след Освобождението. Писмени източници за историята му от античността и средновековието няма. Бегло се споменава в научната литература. Не са много откритите  археологически паметници.

Първоначалният песимизъм се разсея, когато започнахме издирване на сведения. Това, което намерихме се оказа много повече отколкото в началото мислехме. За целта:

Проучихме  всички книги (най вече от домашната  библиотека).

Използвахме ксерокопия на статии

Материали от личния архив (документи, снимки и др.)

           Сведения на Национален статистически институт. Справки в Националния  регистър на населените места.

Държавния военноисторически архив - списъците на загиналите

Справки от Уикипедия, свободната енциклопедия.

Блогът на Видин Онлайн

Направеното все още е недостатъчно. Необходими са ксерокопия на документи от кметството, от Архива във Видин, спомени на жители, снимки от миналото, на чешми, на известни личности, стари предмети и др. Надяваме се на подкрепа от местни жители.

 

Личен архив

Античност и Средновековие

Пашански, Л. Ще ви разкажа за „Рациария”. Ръкопис

      Като много голям град , Рациария вероятно е имала не едно пристанище . Едното може би е било западно от пътният кантон при механа " Рациария ". Там се откриват много части от битова и строителна керемика , цели тухли , керемиди , монети , глинени лампи , ломени камъни и др . Западно от пристанище Арчар водите на р . Арчар бяха отмили прекрасен камък с ходожествена орнаментика , но бе раздробен на парчета от иманяри търсеики злато , както било писано в апокрифите им. .

Брегът на р . Дунав до с . Ботево е осеян с римски останки и монети , а на автоспирката бе открита базилика , където вероятно е била християнски манастир , разрушен през 1396 г . от турците , при завладяване на Видинското царство , както са сторили с всички манастири край р . Дунав .

     На юг от автоспирката в с . Ботево личат останките на масивен римски зид и големи камъни т .н.  квадри . На завоя между селата Ботево и Симеоново вероятно е имало някакво римско селище - личат останки от римска битова и стоителна керамика .

Друго пристанище на Рациария вероятно е било на 150-200 метра северо - източно от бензиностанция Арчар , до напоителна станция " Скелето ". Твърде възможно е тук да е извършван основен ремонт на корабите на Дунавската римска флота , както и да са зимували корабите . От север насрещните острови са спирали студените ветрове - погребения в саркофази са откривани на острова отсреща . На площ от около десет декара има изобилие от части от битова и строителна римска керемика и големи обработени камъни т . н " квадри ". Районът се именува " Скелето ", което показва , че е съществувало някъкво пристанищно съоръжение .

Възможно е в древността римски кораби да са зимували и при с . Симеоново , където съществуващият остров е защитавал от студените северни ветрове . Доскоро там зимуваха и съвременни кораби . Мястото се именува " Чифтелера "

 

http://www.vidin-online.com/dimovoski-region/l-pashanski-shte-vi-razkazha-za-ratsiariya

 

Дякович, Б. Бележки по археологията на Крайдунавска България.

СбНУ, ХVІ – ХVІІ

 

 

с. 171

С. Ботево - крепост в м. "Градище"

 

С. Ботево - крепост в м. "Градище"

Описание и история

Антична крепост „Градище“ се намира в едноименната местност, на 1.54 km северозападно по права линия от центъра на село Ботево. Мястото е обезобразено от иманяри с булдозер и без археологически разкопки не могат да се установят точните размери на кастела

Местоположение

Надморска височина: 41 m GPS координати: 43°50’45” С.Ш. и 22°50’48” И.Д.

 

http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2458

Дигитална карта може да се види на:

http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2458

   Аполон Токсофорос от с. Ботево

 

 

 

 

Атанасова-Георгиева, Й., Д. Митова-Джонова. Антична скулптора и бронзова пластика от Видинския музей. С.1985, с. 79.

Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272.

Археологически находки от с. Ботево

С. Ботево, Видинско. — Въ землището на с. Ботево до шосето Видинъ—Ломъ, при реголване на една нива за лозе, презъ май 1940 год. е била открита семейна гробница, измазана вжтре съ хоросанъ и боядисана съ червена боя. Въ тази гроб­ница сж намерени два каменни саркофага— единъ на възрастенъ, а другия на малко дете. Въ по-голЪмия саркофагъ сж наме­рени три глинени стомнички, една монета, а вероятно и нЪкакви накити, после укрити. Въ малкия саркофагъ е била намерена малка лъжичка, направена отъ слонова кость. За гробницата съобщава В. Атанасовъ, у-ль.

 

 

 

 

 

Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272

Паричното обръщение ІІ – ІІІ век

 

 

Римски монети от Фаустина Стара (ум. 141), Марк Аврелий (161-180), Отацилия Севера (244-249) и Аврелиан (270-275)

 

     Районът на днешното село Ботево се намира в провинция Мизия. След разделянето и през 86 г. сл. Хр. остава в пределите на Горна Мизия и е придаден към градската територия на Рациария, която се водела за главен град. През II-III век  е отбелязан  разцвет. Намерените монети свидетелстват за това.

     Единният пазар на огромната империя и интензивният вътрешен стопански обмен, гарантираният мир и политическата стабилност, постепенното подобряване на статута на провинциите и на тяхното население довеждат до разцвет на провинциалния живот.

Монета на Юстениан І Велики

 

   

 

Монета от 13–та година от управлението на     Юстениан (527-565)

 

Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) ( 483 – 565 ) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.

Балканите остават проблем за империята през цялото управление на Юстиниан. Често хуни и прабългари опустошават Тракия, а изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. През 559 г. голямо нападение на прабългарите-кутригури, водени от Заберган принуждава император Юстиниан отново да потърси помощта на оттеглилият се Велизарий. Войската на нашествениците е отблъсната след тежки боеве близо до столицата. Около 560 г. славяните започват да се заселват трайно на Балканите.

Тази монета от 540 г. е свидетел на варварските нашествия в района

Юстениан І от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Станчев, С. - Църквата в с. Ботево

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Станчев, Ст. Църквата в Ботево, Видинско. А., 1959, 3–4, с. 70–75.

 

Църквата в с. Ботево

Християнската вяра в Бонония започва да прониква в края на II век. След официалното призвание на християнството то заема господствуващо положение в духовно-религиозната култура.След разрушаването на Рациария от аварите (588г.) епископията е преместена в Бонония. Това се потвърждава от едно сведение, че в заседанията на Латеранския (Римски) църковен събор през октомври 649 година в него взема участие Луминос, епископът на Бонония.
Църквата в с. Ботево е построена на дунавския бряг. В района на селото са открити паметници от античността.
Църквата има форма на кръст. Стените са изградени изцяло от тухли, споени с хоросан, и са дебели 1.30 м. Входът е откъм запад. В нея се влиза по четири издълбани в камък стъпала, тъй като подът е по-нисък от околния терен.
Апсидата е тристенна отвън и полукръгла (Цилиндрична) отвътре. Олтарната част на църквата обхваща цялото източно рамо на кръста. Подът на олтара е настлан с тухли.
Намерени са части от ранносредновековна (византийска) керамика, късове от амфори с остро врязани гъсти и дълбоки линии, които се отнасят към VI век. За по-ранна дата от съграждането на църквата говорят намерените тухли със знаци от типове, познати в ранното византийско средновековие. Следователно църквата трябва да се постави поне стотина години по-рано от VI век. Разрушена е от нахлулите племена.
В насипа, затрупал църквата, са намерени парчета славянска керамика. Това е доказателство, че след нейното разрушаване през IX-X век на това място има живот. В България са известни две църкви от този тип : В Бобошево и в Сапарева баня.
Църквата в с.Ботево, Видинско е обявена за паметник на културата.

http://www.vidin-online.com/istoria/curkBotevo.php

Източник:

Vidin-Online информационният портал на гр. Видин

http://www.vidin-online.com

Кръстовидна църква - с. Ботево

 

 

 

Държава: България
Област: Област Видин
Населено място: Ботево
Епархия: Видинска 
Духовна околия : Видинска
Статус: Недействаща
Състояние: В развалини
Датировка: Раннохристиянскa (IV-VI в.)

 

http://svetimesta.com

 

Расшифровка славянского слогового и буквенного письма

 

 

Рис. 5. Надписи на плинфе церкви в Ботево Видинской области Болгарии и мое их чтение

 

 

 

Рис. 25. Мое чтение надписей на кирпичах села Ботево Видненского округа, Болгария

 

У нас, однако, есть возможность посмотреть на характер надписей в других частях современной болгарии. Так, в храме села Ботево под Видиным, построенном в V-VI веках н.э., остались надписи на плинфе, рис. 5-1, 5-2 и 5-3 [ 20, с. 74, рис. 58]. Первую надпись я читаю РУСЬ ВОЛЕВА, рис. 5-4, что означает СВОБОДНАЯ ЕВРОПА, то есть ЧАСТЬ ЕВРОПЫ, в данный момент не имеющая этноса, претендующего на роль наиболее значительного, за которым должна закрепляться данная земля. Вторая лигатура, рис. 5-2, много сложнее для разложения, чем первая, и одним из вариантов ее чтения является РУНА ВЬ ВИДЪНЕНСЬКОМЪ, то есть ПИСЬМЕННЫЙ ЗНАК ВИДНЕНСКОЙ ОБЛАСТИ, рис. 5-5. Наконец, на последней лигатуре, рис. 5-3, можно прочитать слово СЬТЕНА, то есть СТЕНА, рис. 5-6. Все эти слова строго славянские, и если первые две лигатуры допускают некоторые варианты иного разложения и, следовательно, иного чтения, то третья лигатура, в силу малочисленности знако, может быть прочитана только как слово СЬТЕНА, то есть по-славянски.

Однако возникает вопрос, нельзя ли прочитать данные надписи с помощью одного из тюркских рунических алфавитов? Для того, чтобы исключить подобную возможноть, я помещаю изображения трех тюркских рунических алфавитов — донского (Д), кубанского (К) («почти все известные автору рунические надписи Восточной Европы принадлежат ко вновь выделяемому кубанскому типу» [ 21, с. 27]) и южноенисейского (Ю) алфавитов (рунические письменности Азии – енисейская, орхонская и таласская). Мы воспроизвели сравнительную таблицу рун [ 21, с. 55, табл. ХVII] и добавили к ней графически сходные знаки славянского слогового письма (С), получив рис. 6. Легко видеть, что почти всем тюркским рунам соответствуют точные или похожие аналоги славянского слогового письма, что предполагает возможные ошибки эпиграфистов, принимающих один вид письма за другой. Вместе с тем, можно отметить, что в прочитанной нами надписи знака СИ в виде трезубца (первого в слове СЬТЕНА) в тюркских рунах нет (похожий знак № 15 пишется иначе); знака ТЕ в виде прямого креста там тоже нет; нет и знака НА. Так что признать самую достоверную третью надпись тюркской нет никаких оснований. Но и в других надписях отсутствуют многие знаки тюркских рун. Так что надписи на плинфе храма в Ботево — славянские, а не тюркоболгарские.

 

Чудинов В.А.- Проблема возникновения болгарской культуры (Рецензия на книгу Гезы Фехера о протоболгарах)

 

Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица.

 

 

 

 

 

 

Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица. ИБАИ, ХV, 1946, с. 203-205.

Професор Т. Герасимов споменава, че находката е намерена при с. Жеглица. Това село е доста настрани от пътя Видин–Лом. Местноста Деривол е близо до с. Ботево по същия път.

Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914,

1904 г.

36. с. Ботево, Видинско, въ лозето

на Никола Костовъ били намерени 738

мЬдни монети византийски отъ Ком-

нинитЬ.

 

 

 

Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914, с. 272.

Династията на Комнините управлява Византия от 1057 до 1059 година и от 1081 до1185 година.

 

 

Османско владичество

Село Сабри паша кьой

Видинския санджак (XV -  ХІХ в.)

Видински вилает (1838-1864)

Дунавски вилает, Видинския санджак (1864-1878)

.........

Районът е в границите на Видинския санджак (XV-XVI в.)

Видинският санджак (или лива) е създаден през първата половина на XV в. Първоначално е в Румелийското бейлербейство, от 1552 г. е в Темешварското, след 1699 г. отново е в Румелийското. Дели се на нахии (терминът „каза" влиза в употреба едва през XVII в.). Към средата на XV в. броят на нахиите е 11. След един век те са 9. Двата съкратени регистъра на Видинския санджак от 1454-1455 и 1560 г. дават възможност за определяне на границите на нахиите и на санджака в цялост

Сигурно щяхме да сме доволни ако село Ботево се споменаваше в някои документи като описите  от 1454/1455 г. където са фиксира имената на 421 села, 90 мезри, 4 манастира и 4 града, или от 1560 г. - 915 селища, 60 мезри и 26 манастира.

Но за съжаление се появява селище заселено е с черкези чак през ХІХ век.

През 1864 г. турското правителство създава Дунавския вилает - той обхващал Видински, Русенски и Силистренски санджаци. За управител на Дунавския вилает бил назначен държавникът-реформатор Митхад паша

През 1861 год. кримски татари, а три години по-късно и черкези, са се преселили на големи маси в България.

Лачев, Митко. Административно деление и граници на Видинския санджак през ХV-ХVI в

 

 

 

 

Лачев, Митко. Административно деление и граници на Видинския санджак през ХV-ХVI в.  Векове, 1988 бр.5, с. 60-63

Нахии към среаата на ХV век

(по азбучен ред):

  1. Баня,
  2. Белград (Белоградчик),
  3. Велешница (с варианти Винешница или Вещица),
  4. Видин,
  5. Гелвие (Главие),
  6. Загорие,
  7. Исфърлик,
  8. Кладобо,
  9. Кривина,
  10. Тимок,
  11. Черна река

Крепости във Видинския санджак по регистъра от 1454-1455 г.: Видин, Белград (Белградчик), Исфирлиг (Свърлиг), Баня, Флорентин

Нахии към средата на ХVІ век

Поломие (предишна Белград): водосборните мрежи на реките Лом, Цибрица и Скомля

Загорие: водосборните мрежи на реките Арчар (изцяло) на Видбол и Войнишка до навлизането им във Видинската низина и горното течение на река Тополовец

Видин: Видинската низина и хълмовете западно и северозападно от града

Кривина: водосборната мрежа в долното течение на р. Тимок и от притоците на р. Тополовец, горното течение на Делейнска река и Рабровска река изцяло

Фетх-юл Ислям (предишна Кладово; градът е укрепен от султан Сюлейман I в 1542 г. и преименуван по този начин): Неготинската низина и водосборната мрежа на левите притоци на р.Дунав до град Оршова

Черна река: водосборната мрежа на р. Църни Тимок и реките Любница и Църна река, вливащи се в Тимок

Баня: водосборната мрежа на р. Моравица в горното и средното й течение

Исфирлиг: водосборната мрежа на р. Свърлижки Тимок в горното и средното й течение и реките Сува и Топоничка бара, вливащи се в р. Морава.

В регистъра от 1560 г. се изброяват следните крепости във Видинския санджак: Видин, Филурдин (дн. с. Флорентин), Белград (Белоградчик), Баня (дн. Соко Баня в Сърбия), Исфирлик, Фетх-юл Ислям.

Границите на Видинския санджак са следните: от север р. Дунав от устието на р. Цибрица до Оршова; османската администрация смята за свои всички острови в Дунав и дори някои блата във Влашко. На запад граници са планините Мироч, Велики Гребен, Лели Йован, Велики крш, Стобори, Кучай, Саманяц. Оттам на юг границата пресича р. Моравица и достига р. Морава под устието на Сува река, обхваща десните й притоци и достига до Свърлишка планина. Оттук пресича р. Търговишки Тимок и след това Стара планина през прохода Свети Никола, достига до западната част на Чипровската планина, опира до планините Язова и Широка и оттук се спуска към р. Аунав, като обхваща левите притоци на р. Цибрица. Видинският санджак е с площ от

11 000 кв. км. Главните му центрове са Видин, Кладово, Оршова и Баня, като при това първите три са и гранични пунктове.

Териториите на нахиите са съобразени с хидрорелефа. Селищата са разположени по долините на реките и притоците им, а пътната мрежа е съобразена с това.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Видински еялет

Видинският пашалък или Видински еялет (на турски: Vidin Eyaleti) е основна  административна единица в рамките на Османската империя. Съществува от  1846  до  1864 година, когато при осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает. Седалището на пашата (управителя) е във Видин.

 

 

Разположение (към 1850) на Балканите

 

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ottoman Walis (governors) of Vidin (Widdin)

Aga Hüseyin Pasha (1st time)       (b. c.1776 - d. 1849)

4 Aug 1833 - Apr 1844    

Sirkatibi Mustafa Nuri Pasha       (b. 1798 - d. 1879 )

Apr 1844 - Feb 1845

Mehmed Hayreddin Pasha

Feb 1845 - Oct 1846

Aga Hüseyin Pasha (2nd time)       (s.a.)

Oct 1846 - 25 Apr 1849

Mezarcizade Mehmed Ziyaeddin Pasha

May 1849 - Sep 1850

Ali Reza Pasha

Sep 1850 - Oct 1851

Mustafa Zarif Pasha

Oct 1851 - Jun 1852       

Abdurrahman Sami Pasha

Jun 1852 - 1855 

Ibrahim Pasha

1853 - Jul 1855

Mehmed Moamer Pasha

Jul 1855 - Oct 1857       

Ramazanoglu Mehmed Ismet Pash

Oct 1857 - Nov 1859       

Mirza (Tatar) Mehmed Said Pasha

Nov 1859 - Sep 1861       

Arnavud Süleyman Refet Pasha

Sep 1861 - Apr 1864       

Memed Reshid Pasha 

Apr 1864 - Dec 1864       

http://www.worldstatesmen.org/Bulgaria.html

Дунавски вилает

 

 

Дунавският вилает през 1864 година.

Дунавският вилает или Туна вилает е голяма административно-териториална единица в Османската империя с център град Русчук (днес Русе). Той е образуван след сливането на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает.

Създаден е след териториална реформа през 1864. Обхваща 65 каази и 1500 общини които са организирани в седем Санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Начело на вилаета застава Мидхат паша, който е и един от организаторите на реформата.

Управители на Дунавския вилает

Име (година на раждане - година на смърт)

Години

Ахмед Шефик Митхад паша (1822 - 1883)

5 октомври 1864 - 24 февруари 1868

Мехмед Сабри паша (? - 1879)

март 1868 - декември 1868

Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 - 1894)

17 март 1869 - 1 февруари 1871

Кючюк Омер Февзи паша (1818 - 1878)

15 февруари - септември 1871

Ахмед Расим паша (1826 - 1897)

14 ноември 1871 - 28 май 1872

Ахмед Хамди паша (? - ?)

14 юни 1872 - 6 април 1873

Абдурахман Нуредин паша (1836 - 1912)

22 април 1873 - април 1874

Мехмед Асим паша

24 април 1874 - 5 февруари 1877

Мехмед Садък паша

5 февруари 1877 - 8 май 1877

Ахмед Кайсерли паша

юли 1877 - 22 януари 1878

Санджаците (към 1870) споредThe Chronicles of a Virgin Fortress

 

 

Sandschak Widin

Kaza Widin

Kaza Berkofça

Kaza Lom

Kaza Belgratçık

Kaza Rahova

Kaza Ivraca

Kaza Adliye

Интересното е, че районът на днешното село Ботево (тогава Сабри паша кьой) е в каза Кула (Adliye)

Деведжиев, Марин Кратка история на селищното развитие по българските земи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като уточнихме, че село Сабри паша кьой е в каза Адлие, виждаме броя на селата е 43. Общо взето района е по слабо населен в сравнение с другите.

Каниц , Феликс  "Дунавска България и Балканът" - 1 том

 

 

Феликс Филип Емануел Каниц [Felix Philipp Emanuel Kanitz] (1829-1904) e прочут австроунгарски пътешественик, естествоизпитател, археолог, етнограф и географ, обходил и проучил във всяко отношение цяла Югоизточна Европа: Босна и Херцеговона, Далмация, Черна гора, Сърбия и България. Каниц посещава България 18 пъти от 1860 г. до 1883 г.

"Donau-Bulgarien und der Balkan, Historisch-Geographisch-Ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1875," ib. 1875-79 (3d ed., 1882);.

 

   

 

 

 

с. 277

 

 

 

 

Kanitz, F. (1882). Donau-Bulgarien und der Balkan I. Leipzig: Gebhardt & Willsch.с. 64

Чисто черкезки селища имаше (в 1877 г.) в Албатина, Хамидие, Сабри пашакьой, масови черкезки поселения в Халова, Кула, Раковица (на Витбол), Добридол, Гюргжич и Белатинце.

с. 102, 104

 

 

Карта на Феликс Канитц  от първата му обиколка в България

 

http://ogostanews.blogspot.bg/p/blog-page_8.html

Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ

 

с. 114

Сабри паша кьой, наричано още Сабрие (дн. с. Ботево). Няма сведения до идването на черкезите. Не се помни и хора от съсед­ните села да са участвували в строеж на къщи или някакво друго задължение към това заселище.

Допускаме, че тук е имало село и преди идването на черкезите но неизвестни причини то било напуснато или жителският му със­тав намалял чувствително и за властите не било проблем да пропъ­дят останалите обитатели и да заселят черкези. При това мястото е високо над Дунав и дава добра възможност за наблюдение върху голям обхват от реката и далеч навътре във Влашката низина22.

 

с. 120

Заселването на татари и черкези през 1861-1864 г. и бягстното им през 1877 г. оставило тъмни петна върху поселищната карта на окръга. Изчезнали селата Алботин, Бащина, Търновча, Миловен, Кучовец и Хамидие. Бивши жители и преселници от съседните селища съживили Бързица (черкезкото Османие, дн. Димово) а преселници от Одринско и Трънско след 1880 г. – разрушеното Сабрие (дн. Ботево).

 

с. 119

Официалните османски власти — централни и местни — нито искали, нито имали възможност да предприемат строги мерки срещу безчинствата на черкезите. Редица документи показват, че влас­тите разчитали на тях като на надеждна военна сила. (Вече посо­чихме, че някои черкези изпълнявали граничарска служба в местата, където живеели56. Други служели в редовните полицейски части 57. Трети — най-многобройни — в конните части, образувани само от черкези 58 били използувани като бърза ударна сила срещу внезапно появили се бунтовници и въстанически чети 59

 

 

 

с.122

22 На руската ген.-щабна карта от 1878 г. Сабрие е отбелязано с бележката „разрушено” След бягството па черкезите през 1877 г. селото пустее до идването на заселници българи от Одринско и Трънско през 1880 г.

 

с. 123

56 Вж. бел. 30; Н13КМ, ОЛК, 264/17. В телеграмата се съобщава, че .сре­щу „Акчар (с. Арчар — б. а.) се е появил едни снажен мъж, който се опитал да мине откъм нашата страна. В тъмнината той е бил забелязан от няколко черкези, които дали срещу него няколко револверни изстрела, поради което същият се от­теглил и укрил." Явно е, че тази среща „в тъмннната" не е случайност, а говори за някакъв вид охрана — караул, секретен пост — от черкези.

57 НБКМ, ор. отд., ф. 26, а. е. 17 638. На 28. VI. 1872 г. канцеларията на полицията във Видик донася до вилаетството: .Видинският полицай (жандармерист) от с. Сабрие (дн. Бстево — б. а.) черкез Абдулах па връщане от селото му по пътя бил пресрещнат от три въоръжени с дълги пушки лица, облечени в тъмно облекло, подобно па това, което носяг есиафите-зидари. Те стреляли срещу поме­натия Абдулах и го наранили в ръката."

58  НБКМ, ор. отд., Вд 110/13. Телеграми от 16 и 20 авг. 1875 г.

59  Пак там.

Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ в. ИМСЗБ, 11, 1986, с. 114, 120, 123.

Original-karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan nach seinen eigenen reise-aufnahmen in den jahren 1870-74 ausgeführt [Оригинална карта на Дунавска България и Балкана според собственото му опознавателно пътуване през 1870-74]: Donau-Bulgarien und dem Balkan. Historisch-geographisch-ethnographische reisestudien aus den jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete auflage. III. band. Mit 31 illustrationen im texte, 10 tafeln und einer original-karte.

Автор: Феликс Каниц

Gebhardt & Wilisch

Leipzig

1882

http://lib.sudigital.org/record/441/

 

 

http://lib.sudigital.org/record/441/

Руско-турска освободителна война

12(24).04.1877- 19.02(3.03).1878 г.

Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

По решение на военния съвет на Действуващата Руска армия от 30 ноември / 12 декември 1877 г. на румънските части е възложено конвоирането на пленената Западна османска армия. След изпълнението на заповедта е сформиран Западен Румънски Армейски корпус, командир генерал Хараламба. Общ състав от 38 000 войника и 180 оръдия. Определен е да действува в Северозападна България, в направлението  Оряхово - Арчар. От средата на м. декември води настъпателни действия, води боеве при Оряхово и Смърдан, обсажда Видинската крепост. Действията са прекратени на 12 / 24 февруари с подписването на Одринското примирие. Румънските части влизат във Видин и Белоградчик. Румънски жертви 430 убити и ранени.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Kanitz, F. (1882). Donau-Bulgarien und der Balkan I. Leipzig: Gebhardt & Willsch.

 

 

Каниц , Феликс  "Дунавска България и Балканът" - 1 том

 

 

 

 

с.68

Цухлев Димитър. История на града Видин и неговата област

 

 

Цухлев Димитър. История на града Видин и неговата област с. 602

 

Armata Romana in razboiul de independenta al Romaniei (1877-1878)

12.-14.(24-26.).01.1878 г. Румънските войски отблъскват турците от позициите им край Видин

 

Armata Romana in razboiul de independenta al Romaniei (1877-1878)

http://www.armyacademy.ro/e-learning/working/capitol_5.html

Георгиев, Г., В. Топалов. Кратка история на Освободителната война 1877—1878 г.

 

с. 421

 

 

с.424-425

 

Георгиев, Г., В. Топалов. Кратка история на Освободителната война 1877—1878 г. С., 1959.

 

Георгиев, Г. Освободителната война (1877—1878). Енциклопедичен справочник.

 

 

 

  

Георгиев, Г. Освободителната война (1877—1878). Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон”, С. 1986, с.155-156

 

Откъс от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

На 21 ноември румънските войски превзели Оряхово и отрязали всякаква възможност за придвижването на войски от Видин, в помощ на обсадения турски гарнизон в Плевен. На 28 ноември 1877 г. бил освободен Лом. Падането на Плевен предрешило съдбата на градовете в Северозападна България. Дъхът на свободата вече се носел и в старопрестолния Видин.
Най-мощните укрепления на турците пред Видин били при с. Назър махала /Гурково, сега гр. Дунавци- б.а./. На 6 януари армията на румънския генерал Черкез превзела Ботево, Назър махала /Гурково/, Видбол, Търняне и Буковец и развила настъплението си към редутите на Татарджик /Слана бара -б.а./, Раяновци и Рупци. Войските на турския гарнизон, командвани от Изет паша, били изтласкани до покрайнините на Видин и Капитановци.

От книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

 

 

Демографски данни. Административно положение.

Списъци на населените места

  1.  

Списък на населените места : (по преброяването на 1 януарий 1881 г.)

  1.  

Списък на градските и селски общини в Княжеството

  1.  

Списък на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 1-й януарий 1893

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 31 декемврий 1900 г.

  1.  

Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декемврий 1905 г.

  1.  

Списък на населените места в България издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 год.

  1.  

Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1926 год.

  1.  

Списък на населените места в Царство България : Със всички изменения в състава на общините и в имената на селищата, направени до края на 1934г., и азбучен указател

  1.  

Списък на населените места в Царството : Преброяване на 31 декемврий 1934

  1.  

Списък на населените места в НР България по съществуващото административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години

  1.  

Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година

Национален статистически институт

Справки в националния регистър на населените места

    1. Списък на населените места : (по преброяването на 1 януарий 1881 г.)

 

 

SNM_23_1881_1885_P00001

 

 

 

SNM_23_1881_1885_P00015

 

 

 

SNM_23_1881_1885_P00091

 

С Указ № 317 от 26 юни 1880 г. на княз Александър I (обнародван в ДВ, бр. 55 от 5 юли 1880 г.) Княжество България се разделя на 21 окръжия и 58 околии.

Видинско окръжие включва околиите Видинска, Адлийска и Белоградчиска;

......

С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/08/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии.

.....

Окръжия 1885 – 1901

Видинско, обхващащо: 1) Видинска, 2) Кулска и 3) Белоградчишка околии.

.....

Най-старото споменаване на село Ботево. Околия Видин, Окръг Видин. Интересно но селото е записано като Ботево

.......

При разглеждането на тази и останалите статии в раздела Демографски данни да се ползват картите в статията от  Уикипедия „Административно деление на България” същото го има и в Енциклопедия  България, т. 1, Изд. на БАН, С. 1978 г.

2. Списък на градските и селски общини в Княжеството 1887 г.

 

 

SNM_23_1887_1887_P00001

 

 

 

SNM_23_1887_1887_P00010

 

 

 

SNM_23_1887_1887_P00010

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръжие, Видинска околия, Арчарска селска община

 

3. Списък на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи 1891 г.

 

 

SNM_23_1891_1891_P00001

 

 

 

SNM_23_1891_1891_P00025

 

 

 

SNM_23_1891_1891_P00025

 

      След съединението на България се извършва нова реформа на 25.11.1887 г. Създадени са 26 окръзи, включващи 84 околии. Обособяват се 75 групи от общини и 7 независими общини, които много плътно се доближават до количеството на околиите утвърдени през 1887 г.

     Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръжие, Видинска околия, Арчарска селска община

 

4. Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 1-й януарий 1893

 

 

SNM_23_1893_1894_P00006

 

 

 

SNM_23_1893_1894_P00016

 

 

 

SNM_23_1893_1894_P00016

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръжие, Видинска околия, Община Акчар

 

5. Списък на населените места в Княжество България според преброяванието на 31 декемврий 1900 г.

 

 

SNM_23_1900_1902_P00001

 

 

 

SNM_23_1900_1902_P00015

 

 

 

SNM_23_1900_1902_P00015

 

     Области 1901 – 1919

Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.)

Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.

Видинска, обхващаща околиите: Белоградчишка, Видинска, Кулска, Ломска.

........

     През 1901 г. се осъществява второто по значимост след Освобождението административно-териториално преустройство, просъществувало 33 години до 1934 г. Извършва се уедряване на окръзите като техният брой е сведен на 12. Това административно-териториално устройство се запазва сравнително дълго време през което са правени само някои частични промени, предизвикани от присъединяването или отделянето на територии  от България при водените войни. По тази причина към края на 1920 г. окръзите вече са 15, околиите 82, а общините 2391.

.......

      Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Акчар

 

6. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декемврий 1905 г.

 

 

SNM_23_1905_1907_P00001

 

 

 

SNM_23_1905_1907_P00019

 

 

 

SNM_23_1905_1907_P00019

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Акчар Нанесени са корекции върху печатния текст. Ботево е задраскано и е записано, че се прехвърля към община Гайтанци

 

7. Списък на населените места в България издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве 1911 г.

 

 

SNM_23_1911_1911_P00001

 

 

 

SNM_23_1911_1911_P00024

 

 

 

SNM_23_1911_1911_P00024

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Гайтанци. Виждат се поправки върху печатния текст. Ботево остава към община Гайтанци.

8. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година

 

 

SNM_23_1910_1912_P00001

 

 

 

SNM_23_1910_1912_P00013

 

 

       

 

SNM_23_1910_1912_P00013

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Гайтанци.

 

9. Брой на жителите на с. Ботево, според извършваните преброявания на населението в България (1880-1910)

 

Година

Жители

Българи

Цигани

Община

Околия

Област

  1.  

31.12.1880

157

157

 

Видбол

Видин

Видин

  1.  

31.12.1887

188

188

 

Акчар

Видин

Видин

  1.  

31.12.1892

209

208

1

Акчар

Видин

Видин

  1.  

31.12.1900

209

200

9

Акчар

Видин

Видин

  1.  

31.12.1905

225

217

7

Акчар

Видин

Видин

  1.  

31.12.1910

243

236

7

Гайтанци

Видин

Видин

 

 

SNM_23_1879-1910_1921_P00001

 

 

 

SNM_23_1879-1910_1921_P00071

 

 

 

SNM_23_1879-1910_1921_P00071

 

10. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 год.

 

 

SNM_23_1920_1924_P00001

 

 

 

SNM_23_1920_1924_P00024

 

 

 

SNM_23_1920_1924_P00024

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Гайтанци.

 

11. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1926 год.

 

 

SNM_23_1926_1930_P00001

 

 

 

SNM_23_1926_1930_P00028

 

 

 

SNM_23_1926_1930_P00028

 

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Ботево.

 

12. Списък на населените места в Царство България : Със всички изменения в състава на общините и в имената на селищата, направени до края на 1934г., и азбучен указател

 

 

SNM_23_1934_1935_P00001

 

 

 

SNM_23_1934_1935_P00015

 

    Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, община Арчар

  Указ № 179 от 19 май 1934 г. - Врачанска област (от бившите Врачански и Видински окръзи)

      През 1934 г. вместо съществувалите 12 окръга се създават 7 области Това са областите с центрове: Враца, Плевен, Шумен, София, Пловдив, Стара Загора и Бургас.

 

13. Списък на населените места в НР България по съществуващото административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години

 

 

SNM_23_1960_1960_P00001

 

 

 

SNM_23_1960_1960_P00040

 

 

 

SNM_23_1960_1960_P00040

 

14. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 година, с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956 и 1965 г. и изчислено население за 1972 година

 

 

SNM_23_1972_1973_P00001

 

 

 

SNM_23_1972_1973_P00051

 

 

 

SNM_23_1972_1973_P00051

 

Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населеното място

с. Ботево

03.03.1878 - 28.09.1949

с. Ботево, общ. Арчар, Видинска околия, Видински окр.

28.09.1949 - 06.01.1951

с. Ботево, общ. Арчар, Видинска околия, Врачански окр.

06.01.1951 - 23.01.1959

с. Ботево, общ. Арчар, Видински окр.

23.01.1959 - 26.12.1978

с. Ботево, общ. Дунавци, Видински окр.

26.12.1978 - 01.09.1987

с. Ботево, общ. Дунавци, Михайловградска обл.

01.09.1987 - 09.10.1987

с. Ботево, общ. Видин, Михайловградска обл.

09.10.1987 - 12.01.1999

с. Ботево, общ. Видин, обл. Видин

12.01.1999 - 04.08.2000

с. Ботево, общ. Видин, обл. Видин

04.08.2000 - 

http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%E1%EE

Сарафов, М. Населението на Княжество България по трите първи преброявания. – ПСпБКД  в Средец, 1893, кн. XLI–XLII, 709–804.

 

 

 

с. 751

Български алманахъ за 1911 год. :

Година ІХ (Издание на: Я. Икономовъ, Ат. Дамяновъ и & Сие)

1911

 

 

Български алманахъ за 1911 год. с. 757

Коледаров, П., Н. Мичев. Промени в имената и статута на селищата в България. С.1973

 

 

 

Коледаров, П., Н. Мичев. Промени в имената и статута на селищата в България. С.1973, с. 41

Мичев, Н, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България. С. 1988

 

 

 

 

Мичев, Н, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България. С. 1988, с. 45

 

115   години Видинска  партийна  организация

с. Ботево

До 1877г. е черкезко село – Сабри паша кьой. След Освобождението е презаселено с българи от Одринско и Трънско и преименувано в Ботьово през 1878г. През 1956г. името е осъвременено – Ботево.

         Училището е открито през 1892 г.

         Партийната организация е основана през 1944 г.

 

115     години Видинска  партийна  организация

 

Заяков, Н. –Селищните имена във Видински окръг.

 

 

Заяков, Н. –Селищните имена във Видински окръг. ИМСЗБ, 7, 1982, с. 108.

 

Ботево. До 1877 г. черкезско село Сабри паша кьой. След освобождението презаселено с българи от Одринско и Трънско и преименувано в 1879 г. Ботьово, осъвременено през 1956 г. Ботево – На името на Христо Ботев.

Заяков, Н. –Селищните имена във Видински окръг. ИМСЗБ, 7, 1982, с. 108.

Населението на с. Ботево

Населението на селото е само българско. През 60-те и 70-те години се засилват  миграционните процеси към големите градове София, Русе, Видин и др. Остават да живеят само възрастни хора

 

   

 

  

Личен архив

Брой на жителите на с. Ботево, според извършваните преброявания на населението в България

 

Година

Жители

  1.  

31.12.1880

157

  1.  

31.12.1887

188

  1.  

31.12.1892

209

  1.  

31.12.1900

209

  1.  

31.12.1905

225

  1.  

31.12.1910

243

  1.  

31.12.1920

295

  1.  

31.12.1926

318

  1.  

31.12.1934

340

  1.  

31.12.1946

332

  1.  

1.12.1956

286

  1.  

1.12.1965

201

  1.  

1.12.1975

158

  1.  

4.12.1985

99

  1.  

4.12.1992

98

  1.  

1.03.2001

85

  1.  

1.02.2011

69

Имена на местности

 

Големи ниви

Деривол

Доброглед

Дюзмеш

 

 

http://www.vidin-online.com/botevo/botevo

 

http://www.vidin-online.com/botevo/botevo

 

 

 

Загинали във войните за свободата на България

 

Загинали във войните за свободата на България

 

1885 г.

Няма

1912 – 1913 г.

Редник Борис Томов Трофонов 15-ти пех. Полк  16.03.1913 г.  Чаталджа,Турция

Редник Недялко Недялков   Димитров 15-ти пех. Полк  09.03.1913 г.  2/6-та пол.болница

1915 – 1918 г.

 Редник Златко Кирков Андреев      15-ти пех. полк   09.10.1917 г.  Червената стена

1941 – 1945 г.

Подоф.Георги Младенов Киров   3-ти п Бд.полк  09.09.1944 г. гр.Куманово, Сърбия

http://www.bspvd.com/vidin/index/obshtini/vidin/index.htm

 

Нов списък изготвен от мен (Ф.Н.) въз основа на данни от Национален военноисторически архив

 

Балканската война (1912-1913 г.)

Борис Томов Трофонов

Недялко Недялков   Димитров

Първа световна война (1915-1918)

Златко Кирков Андреев      

Никола Иванов Милтенов

Петър Нешов Колев

Втора световна война (1941 – 1945)

Георги Младенов Киров

Списък на наградените в Първата световна война (1915–1918 г.)

Златко Киров

Йордан Георг. Любенов

Рангел Стоянов Колев

 

Подробни сведения за загиналите

 

Балканската война (1912-1913 г.)

 

Борис Томов Трофонов

 

Име:

Борис

 

Презиме:

Томов

 

Фамилия:

Трифонов

 

Чин:

ред.

 

Набор:

1909

 

Военна част:

15.пех.п., 12.р.

 

Месторождение:

с. Ботьово

 

Околия:

Ломска

 

Ново име на населеното място:

с. Ботево

 

Дата на смъртта:

16.03.1913 г.

 

Място на смъртта:

с. Арнауткьой

 

Околия:

Чаталджанска

 

От какво е починал:

убит

 

Място на гроба:

с. Арнауткьой

 

ф. 39, оп.1,а.е. 2, л.25

 

 

ф. 39, оп.1,а.е. 2, л.25

 

Недялко Недялков   Димитров

 

Име:

Недялко

 

Презиме:

Недялков

 

Фамилия:

Димитров

 

Чин:

ред.

 

Набор:

1911

 

Военна част:

15.пех.п., 6.р.

 

Месторождение:

с. Ботьово

 

Околия:

Видинска

 

Ново име на населеното място:

с. Ботево

 

Дата на смъртта:

9.3.1913

 

Място на смъртта:

с. Дермент кьой

 

Околия:

Чаталджанска

 

От какво е починал:

убит

 

Място на гроба:

с. Дермент кьой

 

Ф.39, ОП.1, А.Е.11, Л.15

 

Ф.39, ОП.1, А.Е.11, Л.15

 

Първа световна война (1915-1918)

 

Редник Златко Кирков Андреев      15-ти пех. полк   09.10.1917 г.  Червената стена

 

Златко Кирков Андреев

чин: редник
част: 15-и пехотен полк, 7-а рота
месторождение: с. Ботьово, околия: Видинска, сегашно название: Ботево
дата на смъртта: 9 окт. 1917 г., къде е загинал: с. Цапари/ Братин дол, околия/държава: Битолска
къде е погребан: с. Цапари, околия/държава: Битолска
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 14, 15; а.е. 279, л. 29

 

ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 14, 15; а.е. 279, л. 29

 

Никола Иванов Милтенов

 

Никола Иванов Милтенов

чин: ефрейтор
част: 51-ви пехотен полк, 8-а рота
месторождение: с. Ботево, околия: Видинска, сегашно название:Ботево
дата на смъртта: 12 авг. 1918 г., къде е загинал: София, околия/държава: Софийска
къде е погребан: София, околия/държава: Софийска
ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 26, 27

 

 

Петър Нешов Колев

 

Петър Нешов Колев

чин: редник
част: 3-ти пехотен полк, 12-а рота
месторождение: с. Ботьово, околия: Видинска, сегашно название: Ботево
дата на смъртта: 8 апр. 1919 г., къде е загинал: Солун
къде е погребан: Солун
ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 6

 

 

Втора световна война (1941 – 1945)

 

Георги Младенов Киров

 

Име:

Георги Младенов Киров

 

чин: 

кандидат-подофицер,

 

набор: 

1916

 

част: 

3-ти пехотен полк, минохвъргачна рота

 

месторождение: 

с. Ботево, околия: Видинска, 

 

сегашно название:

Ботево

 

дата на смъртта: 

9 септ. 1944 г., 

 

къде е загинал: 

Куманово, Югославия

 

къде е погребан: 

Куманово, Югославия

 

ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 85

 

 

 

Списък на наградените в Първата световна война (1915–1918 г.)

 

Златко Киров

 

Златко Киров

чин: редник
част: 15-и пехотен полк
месторождение: с. Ботево, околия: Видинска, сегашно название:Ботево
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата:зап. № 182/1916 г. по 2-ра пехотна дивизия
мотиви за награждаване: за проявена храброст във войната срещу французи и руснаци
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 120

 

ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 120

 

Йордан Георг. Любенов

 

Йордан Георг. Любенов

чин: старши подофицер
част: 3-ти пехотен полк, 8-а рота
месторождение: с. Ботево, околия: Видинска, сегашно название:Ботево
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, III ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата:1916 г.
мотиви за награждаване: за бойни отличия във войната със сърбите през 1915 г.
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 405

 

ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 405

 

Рангел Стоянов Колев

 

Рангел Стоянов Колев

чин: старши подофицер, длъжност: командир на отделение
част: Армейска щурмова дружина, 2-ра рота
месторождение: с. Ботево, околия: Видинска, сегашно название:Ботево
награден с: Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.
заповед и година на награждаване/промяна на наградата:зап. № 425/1918 г. по 19-и пехотен полк
мотиви за награждаване: за бойни подвизи
ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 59-61

 

ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 59-61

Списък на военните формирования

Балканската война (1912-1913 г.)

Борис Томов Трофонов

15.пех.п., 12.р.

Недялко Недялков   Димитров

15.пех.п., 6.р.

Първа световна война (1915-1918)

Златко Кирков Андреев      

15-и пехотен полк, 7-а рота

Никола Иванов Милтенов

51-ви пехотен полк, 8-а рота

Петър Нешов Колев

3-ти пехотен полк, 12-а рота

Втора световна война (1941 – 1945)

Георги Младенов Киров

3-ти пехотен полк, минохвъргачна рота

Списък на наградените в Първата световна война (1915–1918 г.)

Златко Киров

15-и пехотен полк

Йордан Георг. Любенов

3-ти пехотен полк, 8-а рота

Рангел Стоянов Колев

Армейска щурмова дружина, 2-ра рота

Трети пехотен бдински полк

15-ти пехотен Ломски полк

Петдесет и първи пехотен вардарски полк

Дата и място на загиването

Балканската война (1912-1913 г.)

Борис Томов Трофонов

16.03.1913 г.

с. Арнауткьой, Чаталджанска околия

Недялко Недялков   Димитров

9.3.1913

с. Дермент кьой, Чаталджанска околия

Първа световна война (1915-1918)

Златко Кирков Андреев      

9 окт. 1917 г., 

с. Цапари, Братин дол, околия Битолска

 

 

Никола Иванов Милтенов

12 авг. 1918 г.,

София

Петър Нешов Колев

8 апр. 1919 г.,

 Солун

Втора световна война (1941 – 1945)

Георги Младенов Киров

9 септ. 1944 г.,  Куманово, Югославия

 

Балканската война (1912-1913 г.)

 

Чаталджанската операция на Българската армия е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война (1912-1913 г.), в което участват съединените Първа и Трета армия. Операцията се подразделя на 4 самостоятелни сражения.

Третото сражение при Чаталджа от 3-6 март 1913 г. започват турските войски, които се опитват да изтласкат от техните позиции българските 1-ва и 3-та армии и да предотвратят съсредоточаване на войски за щурма на обсадената Одринска крепост. 

Четвъртото сражение при Чаталджа от 11 до 18 март 1913 г. е последното голямо сражение на българо-турския фронт през Балканската война. На 11 март 1913 г., едновременно с щурма на Одринската крепост, войските на съединените Първа и Трета български армии предприемат атака, за да си възвърнат отстъпените през януари предни позиции.

Загинали от с. Ботево

Редник Борис Томов Трофонов

Редник Недялко Недялков   Димитров

 

Първа световна война (1915-1918)

 

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България вПървата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Шеста пехотна бдинска дивизия

     Шеста пехотна бдинска дивизия е българска военна част, просъществувала от 1892 до 1918 година.

Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав 3-ти бдински пехотен полк, 15-ти ломски пехотен полк,35-ти врачански пехотен полк, 36-ти козлодуйски пехотен полк, 51-ви и 52-ри пехотни полкове, 2-ри и 19-ти дивизионни артилерийски полкове и 6-то дивизионно индентантство.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

През Първата световна война Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. 

Златко Кирков Андреев от село Ботево е загинал там.

 

Погребан български военнослужащ в с. Ново село Струмшко от Първата световна война

 

 

Име

Част

Месторождение

Околия

Дата на смърт

Георги Стоянов Колев  

11 див.     

Ботево 

Видин   

20.02.1917

 

http://www.nationalheritagebg.com/doc/spisak_strumshko.pdf

 

В Държавния военноисторически архив списъците на загиналите не е фигурира.

 

Втора световна война (1941 – 1945

 

Трети пехотен бдински полк

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт в района на Елхово (ноември 1940 - януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941 - юли 1942). В състава на полка влизат гвардейска дружина, както и 22-ри и 23-ти граничен участък. През септември 1944 година 3-ти пехотен бдински полк участва в боевете при Кула.

От Ботево загинал:

Георги Младенов Киров

 

 

Септемврийско въстание 1923 г.

Септемврийско въстание 1923 г.

      Септемврийското въстание от 1923 г. е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.

Септемврийско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Септемврийско въстание 1923. Енциклопедия. С. 1973

 

 

 

с. 246

 

с. 264

 

 

Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983

 

 

 

 

Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983, с. 49, 51

Донесение на коменданта в с. Акчар, Видинско.

Септември 1923 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОНЕСЕНИЕ НА КОМЕНДАНТА В с. АКЧАР, ВИДИНСКО.

ДО НАЧАЛНИКА НА ВИДИНСКИЯ ГАРНИЗОН ЗА УЧАСТИЕ НА ОТРЯДА МУ В ПОТУШАВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО В СЕЛОТО И ОКОЛНОСТТА

5 октомври 1923 г.

По потушаването на метежа в с. Акчар и околността донасям следното:

     24 септември: В изпълнение устната Ви заповед в 8 часа сутринта заминах за с. Акчар с две картечници от 3 Бдинска дружина и всичко 21 човека. Картечниците с прислугата и аз заминах(ме) с камион, а останалите хора заедно със запасния поручик Коранов заминаха с моторна лодка по Дунав. Движението ни беше едновременно успоредно, като през всичките села, които минах, възстанових законната власт и дадох нареждане да не се допускат никакви прояви на метеж. В с. Цар Симеоново ми съобщиха, че с. Акчар е в ръцете на метежниците, че имат охранение на селото и че група от тези метежници вече имало и в с. Ботево. Продължих пътя си до с. Ботево, където хората ми слязоха от лодката и камиона. В това село ми се пришепна, че има метежници и да бъда предпазлив. Спрямо отряда ми обаче метежниците тук не предприеха нищо и мимо поменатите сведения аз реших и заминах към с. Акчар, като оставих лодката и камиона там да чакат заповед. Изпратих по шосето патрули и предпазливо почнах движението си към с. Акчар.

     …….

 

Септемврийското антифашистко въстание 1923. Документи и материали Т. 1, С.1973, док. 379, с. 446

История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983

 

 

 

 

 

 

 

с.168

 

с. 206

 

с. 226-227

 

с. 353

 

с. 356

 

История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983, с. 166, 167, 206, 227, 353, 356.

Наводненията

Наводнението от 4 март 1942 г.

Образувал се в началото на март ледоход по река Дунав  Той се задържа при остров Богдан, създава ледена тапа и рязко и бързо покачва нивото на водата ,а брегът на реката при град Видин е по-висок от самия град. Изградените до този момент защитни съоръжения, земни диги и отводнителни канали не успяват да спасят града. Водата достига на места дълбочина до 5 метра и се разлива до височините при селата Видбол (сега в градниците на Дунавци) и Смърдан (днешно Иново). В околните села – Ботево,  Цар Симеоново,  Сланотрън,  Антимово,  Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения.

Изградена  дига за да защити селото от наводнения

 

Личен архив

Дигата при с.Ботево

 

 

http://bnr.bg/vidin/post/100411481

Паметник на хвърлените в р. Дунав партизани от отряд “Георги Бенковски”

На 15-17 януари 1944 г. отряд „Георги Бенковски” е блокиран от многократно превъзхождащи го по брой и въоръжение войскови и полицейски части между с. Бойница и с.Синаговци. В боевете при местността Липака край с. Ивановци и местността Вълчешки дол дава 17 жертви. Сред тях е и заместник-командирът на отряда Тошо Младенов (баща на политика Петър Младенов.

През нощта на 19 срещу 20 януари 17-те партизани са хвърлени в р. Дунав, при село Ботево. Там бе издигнат малък паметник.

Снимка от 60-те години на ХХ в

Личен архив

Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980

 

 

Веднага след с. Ботево скромен паметник на брега показва мястото, откъдето са хвърлени в Дунава партизани от отряд „Г. Бенковски”. До румънския бряг е малкият остров Канапа.

Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980, с. 86

 

 

Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980, карта № 2.

 

 

 

Образование

Начално училище “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско
Открито през 1892 г.

 

http://www.vidin-online.com/botevo/botevo

 

http://www.vidin-online.com/botevo/botevo

Удостоверение от 1930 г. за завършен първи клас.

 

Личен архив

Учебна 1953-1954 г.

 

 

Обучението се води в смесена паралелка І – ІV клас.

Личен архив

 

 

Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

ТКЗС „Христо Ботев” учредено на 1.ІІІ.1957 г.

Основен поминък на населението е земеделието и животновъдството. Отглеждаха се зърнени култури, зеленчукопроизводство, лозарство. Селските стопани имаха крави, овце, кози.

 

В миналото това беше стопанска сграда

Личен архив

Важно място в поминъка на населението заема риболовът

 

Личен архив

 

Личен архив

 

 

Документи

Австрийска военна карта на северозапада от 1905 година

 

 

http://ogostanews.blogspot.bg/p/blog-page_8.html

Свидетелство за свето кръщение от 1922 г.

 

Личен архив

Позволителен билет за построяване на къща от 25.ІХ.1925 г.

 

Личен архив

Свидетелство за венчание 1944 г.

Личен архив

Съюз на популярните банки

 

 

Общ съюз на популярните банки

 

 

Потребителна кооперация “Съединение” - с. Ботево, Видинско 1937-1954

Акции на Кредитна кооперация “Съединение” с. Ботево, Видинско

 

Личен архив

 

Личен архив

 

Личен архив

Позволително за инсталиране на радиоприемник 1951 г.

 

Личен архив

Снимки от 60-те години на ХХ век

 

Личен архив

 

 

Личен архив

 

Личен архив

 

 

Република България (от 1990 г.)

Избори

Местни избори 1995, тур 1

Избор за кмет на кметство с. Ботево в община 0509 Видин

 

Номер

 на бюлетината

  Кандидат

  Издигнат от

Действителни

гласове

%

действителни

гласове

  04

  Чавдар Симеонов Николов

  Предизборна

коалиция "БСП, БЗНС "Ал. Ст.", ПК "Екогл."

69

100.00

 

http://www.math.bas.bg/dt/www.195/05/09/003.HTM

Обобщени окончателни резултати за РИК Видин извлечение от протокол на секционната избирателна комисия в избирателна секция № 50900116 (с.Ботево) за избиране на народни представители на 25 юни 2005 г.

 

 

1.

Брой на избирателите в основния избирателен списък:

67 

 

 

2.

Брой на избирателите в допълнителния избирателен списък:

 

 

3.

Брой на гласувалите избиратели според подписите в избирателните списъци:

54 

 

 

5.

Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини:

54 

 

 

9.

Брой на недействителните гласове:

 

 

10.

Брой на действителните гласове:

52 

 


Разпределение на гласовете по кандидатски листи

 

 

Номер и наименование на партията или коалицията
или имената на независимите кандидати

БРОЙ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

 "Федерация на свободния бизнес - съюз България"

0

 Движение "Напред България"

0

 "Коалиция за България - БСП, ПБС, ПД - социалдемократи, ДСХ, п. "Рома", КПБ, БЗНС - Ал. Стамболийски, ЗПБ"

31

 СДН "Гранит"

0

 "Камара на експертите"

0

 Национално движение Симеон втори (НДСВ)

15

 Коалиция "Достойна България"

0

 "Демократи за силна България" (ДСБ)

1

 НК "Да живей България!"

0

 ПД "Евророма"

0

 Коалиция на розата (партии БСД, НДПС и ОБТ)

0

 Съюз на свободните демократи, БЗНС - Народен съюз, ВМРО - Българско национално движение - коалиция "Български народен съюз"

3

 Новото време

0

 Коалиция "Атака"

0

 Фаго

0

 "Обединена партия на пенсионерите в българия" (ОППБ)

0

 ДПС "Движение за права и свободи"

0

 Българска християнска коалиция (БХК)

0

 ОДС - СДС, Демократическа партия, Движение "Гергьовден", БЗНС НС - БЗНС, Дром

2

 Н.З.П. "Никола Петков"

0

 Партия на свободните демократи - ПСД

0

 "Роден край"

0

 

http://www.2005izbori.org/results/3-50900116.html

 

Парламентарни избори 25.06.2005г.

 

с.Ботево

50900116

Списък: 67

Допълнителни: 4

Действителни: 52

Подписи: 54

Бюлетини: 54

Недействителни: 2

Гласували/Списък: 80.60%

 

Листи

Глас.

%Изб.

%Валид.

Коалиция за България

31

46.27

59.62

Национално движение Симеон Втори

15

22.39

28.85

Български Народен Съюз

3

4.48

5.77

Обединени демократични сили

2

2.99

3.85

Демократи за силна България

1

1.49

 

 

http://www.todor66.com/izboribg/iz2005/REZULTATI/Vidin/Vidin_sela.html#50900116

 

Извлечение от протокол на Секционна избирателна комисия
в Избирателна секция № 050900116 за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката на 29 октомври 2006 г.

 

 

Населено място:

с.Ботево

 

Кметство:

с.Ботево

 

Община:

Видин

 

Район:

 

 

Избирателен район:

Видин 05

1

Брой на избирателите в основния избирателен списък:

55

2

Брой на избирателите в допълнителния избирателен списък:

1

3

Брой на гласувалите избиратели според подписите в избирателните списъци:

48

6

Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини:

48

11

Брой на недействителните гласове:

0

12

Брой на действителните гласове:

48

 

Разпределение на гласовете по кандидатски листи

 

Кандидатпрезидентска двойка

Получени гласове

3

Георги Първанов - кандидат за президент
Ангел Марин - кандидат за вицепрезидент

41

6

Волен Сидеров - кандидат за президент
Павел Шопов - кандидат за вицепрезидент

7

 

http://www.izbori2006.org/sik_protocols_2/050900116.html

Кметски наместници на село Ботево:

 

Петър Петров

Нелка Йорданова Иванова
Дата на раждане: 17.06.1961г.
Насаление: 42 жители

 

 

Хронология

Втора половина на ІІ век. Статуя на Аполон Токсофорос

IV-VI в. Ранно християнска кръстовидна църква

ХV – ХІХ в. Районът се намира във Видинския санджак, Нахия Загорие. Тя обхваща водосборните мрежи на реките Арчар (изцяло) на Видбол и Войнишка до навлизането им във Видинската низина и горното течение на река Тополовец

1454-1455 Съкратен регистър на Видинския санджак фиксира имената на 421 села, 90 мезри, 4 манастира и 4 града,

1560 г. В друг регистър са отбеляязани  915 селища, 60 мезри и 26 манастира.

1846  до  1864 г. Видинският пашалък или Видински еялет 

27 май – 10 юни 1850 г. Въстание на селяните в Северозападна България.

1862 г. Карта на Феликс Канитц  от първата му обиколка в България

1865 г. Преброяване на населението на Дунавския вилает

12(24).04.1877- 19.02(3.03).1878 г. Руско-турска освободителна война

29 декември 1877 - 10 януари 1878 г., Румънските части в Северозападна България преминават в настъпление.

6 януари 1878 г. Армията на румънския генерал Черкез превзела Ботево, Назър махала /Гурково/, Видбол, Търняне и Буковец

1878 г. Край и ново начало. Изчезва черкезкото село Сабри паша кьой. Презаселва се с българи от Одринско и Трънско и се нарича Ботево.

31 декември 1880 г., Първо официално преброяване на населението в Княжество България. Най-старото споменаване на село Ботево. Околия Видин, Окръг Видин. Брой жители 157.

31 декември 1887 г., Проведено е първото общо за Северна и Южна България преброяване на населението.  Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръжие, Видинска околия, Арчарска селска община. Брой жители 188.

1892 г. Открито Начално училище “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

1 януари 1893 г. Преброявание. Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръжие, Видинска околия, Община Акчар. Брой жители 209

31 декемврий 1900 г. Преброяване  на населението. Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Акчар. Брой жители 209.

1904 г.  В лозето  на Никола Костов били намерени 738  медни монети византийски от Комнините

1904 г. Дякович, Б., В изследването си „Бележки по археологията на Крайдунавска България” - СбНУ 20,.споменава с. Ботево за наличието на находки в местноста „Латинския караул”

1905 г. Австрийска военна карта на Северозапада

31 декември 1905 г., Официално преброяване на населението в Княжество България.

Брой жители 225.

31 декември 1910 г., Официално преброяване на населението в Царство България.

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Акчар. Ботево е задраскано и е записано, че се прехвърля към община Гайтанци. Брой жители 243.

1912-1913 г. Балканската война

9 март 1913 г.  Убит редник Недялко Недялков   Димитров 15-ти пех. Полк  2/6-та пол.болница

16 март 1913 г.  Убит редник Борис Томов Трофонов 15-ти пех. Полк Чаталджа, Турция

1915-1918 Първа световна война

9 октомври1917 г.  Убит редник Златко Кирков Андреев      15-ти пех. полк   Червената стена

31 декември 1920. Първо следвоенно официално преброяване на населението.

Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Гайтанци. Брой жители 295.

31 декември 1926 Преброяване на населениет . Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, Община Ботево. Брой жители 318.

31 декември 1934 Преброяване. Административна принадлежност на Ботево: Видинско окръг, Видинска околия, община Арчар. Брой жители 340.

1937-1954 г. Потребителна кооперация “Съединение” - с. Ботево, Видинско

май 1940 г.  Въ землището на с. Ботево до шосето Видин—Лом, при реголване на една нива за лозе е открита семейна гробница. Намерени са два саркофага.

1941 – 1945 г. Втора световна война

4 март 1942 г. Наводнение

1943 г. Т. Герасимов,съобщава  за находки в развалините на ранновизантийското градище в местноста Деривол

През нощта на 19 срещу 20 януари 1944 г. 17-те партизани от отряд „Георги Бенковски” са хвърлени в р. Дунав, при село Ботево

9 септември 1944 г. Убит подоф.Георги Младенов Киров  от 3-ти  Бд.полк  в гр. Куманово, Сърбия

31 декември 1946 г. Преброяване на населението. Ботево 332 жители.

1 декември 1956 г. Преброяване на населението. Ботево 286 жители.

1 март 1957 г. учредено ТКЗС „Христо Ботев”

1959 г. Ст. Станчев публикува обширна статия в сп. Археология „Църквата в Ботево, Видинско”

1 декември 1965 г. Преброяване на населението. Ботево 201 жители.

1 декември 1975 г. Преброяване на населението. Ботево 158 жители.

4 декември 1985 г. Преброяване на населението. Ботево 99 жители.

9 октомври 1987 г. Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/– закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци,

Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин;

4 декември 1992 г. Преброяване на населението. Ботево 98 жители.

1995 г. Местни избори  Избор за кмет на кметство с. Ботево в община  Видин

4 декември 2001 г. Преброяване на населението. Ботево 85 жители.

1 февруари 2011 г. Преброяване на населението. Ботево 69 жители.

 

 

Източници

Списък на фондовете на масив „С” и масив „К” на ТД „Държавен архив” – Видин     

 

№ на

 фонда

Наименование на фонда

Крайни дати

 на документите

Брой  а. е.

150К

Народно начално училище “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

1897 - 1945

2

600

Начално училище “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

1956 - 1962

7

391

Трудово-кооперативно земеделско стопанство “Христо Ботев” – с. Ботево, Видинско

1957 - 1959

19

153

Потребителна кооперация “Съединение” - с. Ботево, Видинско

1937-1954

49

 

http://www.archives.government.bg/tda/docs/masiv_c_vidin.doc

http://www.archives.government.bg/tda/docs/masiv_k_vidin.doc

 

Село Ботево, Видинско

(Библиография)

1.     Атанасова-Георгиева, Й., Д. Митова-Джонова. Антична скулптора и бронзова пластика от Видинския музей. С.1985, с. 79.

2.     Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272.

3.     Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983, с. 49, 51

4.     Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980, с. 86 и карта № 2.

5.     Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица. ИБАИ, 1946, с. 203 -205.

6.     Дякович, Б. Бележки по археологията на Крайдунавска България. СбНУ, ХVІ – ХVІІ, с. 171.

7.     Заяков, Н. Селищните имена във Видински окръг. ИМСЗБ, 7, 1982, с. 108.

8.     Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ в. ИМСЗБ, 11, 1986, с. 114, 120, 123.

9.     История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983, с. 166, 167, 206, 227, 353, 356.

10.  Коледаров, П., Н. Мичев. Промени в имената и статута на селищата в България. С.1973, с. 41

11.  Мичев, Н, П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България. С. 1988, с. 45

12.  Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914, с. 272.

13.  Септемврийското антифашистко въстание 1923. Документи и материали Т. 1, С.1973, док. 379, с. 446 – 449.

14.  Септемврийско въстание 1923. Енциклопедия. С. 1973, с. 39, 245.

15.  Списък на населените места в Н Р България. С. 1973, с. 51

16.  Станчев, Ст. Църквата в Ботево, Видинско. А., 1959, 3 – 4, с. 70 -75.

17.  Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област. С. 1932, с.604.

 

 

Край

 

 

Благодаря за проявения интерес!

 

Съставител:     

 

Апел

Моля всеки, който желае по-пълно възстановяване  историята на селото и има подходящи материали (снимки, документи, спомени и др.) да се свърже с мен.

 

 

Филип Лозанов Николов

Имейл адрес: filip.lozanov.nikolov@gmail.com

 

 

 

 

 

Съставител: