Страница на Филип Николов

Криворазбраната цивилизация и нейните русенски читатели*

(Филип Николов)

 

Добри Войников е роден на 10.11.1833 г. в Шумен в се­мейството на свещеник. В съзнанието на днешния бъл­гарин той е останал като бе­лежит възрожденски учител, общественик, публицист, по­ет и театрален деец.

 

 

      Най-по­пулярната му творба „Криво­разбраната цивилизация" потвърждава несъмнения му талант. Интерес за нас предс­тавлява първото издание на книгата. Тя е особено ценна не само защото е старопечатна, но и с това, че е свързана с историята на Русе. Отпечата­на е в Букурещ през 1871 г. в печатницата на вестник „Оте­чество", орган на Доброде­телната дружина /Комитета на „старите"/. Пълното заг­лавие, изписано на първата страница е: „Криворазбрана­та цивилизация. Смешна по­зорищна игра в пет действия от Д. П. Войникова. Букурещ 1871. Народна книгопечатннца „Отечество".

       Съвременниците тогава посрещат книгата с особен интерес. Това се потвърждава и от големия брой спомощес­твователи. Техният списък е поместен в края, от 68 до 70 страница. Той е озаглавен „Почетни имена на родолю­бивите спомуществователи за „Криворазбраната цивилиза­ция". В него се съдържат имената на читатели от Галац, Браила, Букурещ, Гюргево, Крайова, Русе и Габрово. Направена е заявка за общо 277 бройки. Името на град Русе се среща на три места и е изпи­сано като Руссе. Официално­то му, отпечатано на книгите от печатницата на Дунавската област, е Русчук. Името в съвременната му форма се е утвърдило в средите на българската емиграция зна­чително по-рано, още преди Освобождението.

     Спомоществователите от петте румънски града са българи емигранти. Те не заб­равят родината си и някои от тях правят дарения на училища, читалища, дружества и други организации от различ­ни градове в поробена Бълга­рия.

 

 

      За един наш съотечест­веник, живеещ в Галац и по­желал анонимност, е отпеча­тано следното: „Един родо­любец за Руссенското чита­лище 10". Малко по-надолу се споменава: „Велико Попов за певч. друж. в Руссе 5". Книги­те са предназначени за Русен­ското читалище „Зора", осно­вано през 1866 г. по иници­атива на Драган Цанков.

Тъй като първият дарител е неизвестен, остава да иден­тифицираме втория. Оказва се, че това е Велико „Велич­ко" Ангелов Попов. Той е ро­ден в Русе през 1850 г. /според други по-нови изследвания 1847 г., През 1870 г. става учител в българското учили­ще в Галац. Известен е като участник в националноосвободителното движение, сът­рудник и другар на Христо Ботев.

      Списъкът на спомощест­вователите от Русе наброява 22 души: „Г. Цанев, П. Д, Изворов, Иван Г. Данаилов, Т. Х, Станчев, братя П. Манчеви, Д, Цанков, Коста Георгиев, Симеон С. Златов, Иван Т. Попов /Сливен/, Г. А. Кърджиев, Велко Г. Абаджиев, Никола Д. Марков, Георги М. Симеонов, П. Т. Чернев, Ра­ди Иванов, Тома А.Кьрджиев, П. С. Златович, П. Н. Семерджиев, Илия Иван Драгостинов, Ив. Х. Тодоров /Беброво/, Йордан М. Радулов".

 

 

 

 Сред тях има лица, които са оставили трайни следи в бъл­гарската история.

     Тодор Хаджистанчев /ок.1850 - 7.03.1903/, за когото споменахме по-горе, през сеп­тември 1870 г. се завръща от Сърбия и започва да учителствува в Русе, в Крайненското училище. Той е един от най-известните театрални дейци в града, автор на драматични произведения. Редактор е на излизалото в Русе списание „Слава".След Освобождението е привърженик на П. Каравелов, либерал. Избиран за депутат във II ОНС от Никополска и в III ВНС от Русенска избирателна околии.

     Тома Антонов Кърджиев /1850 - 22.02.1887/, чието име обикновено се свързва с бун­та на русофилите от 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян, е работил в пе­чатницата на Дунавския вила­ет до 1871 г., а от 1871 до 1872 г. е бил секретар в митропо­лията. Той също е театрален и читалищен деец, организа­тор и режисьор на театрална­та трупа.

      Неговият по-млад брат Георги Кърджиев / 14.04.1854 - 5.01.1907/ учителствува в Русе през 1872 -1873 г.

     Ради Иванов /4.12.1848 - 1.06.1899/ е член-основател и секретар на Русенския ре­волюционен комитет /1871 г./.

    Велико Г. Абаджиев е роден в Русе. Животът му по това време е тясно свър­зан с

читалище „Зора". По- късно учителствува в Чер­вена вода и е един от организаторите на Червеноводската чета.

     Иларион Иванов Драгостинов /в списъка е записан съкратено Илия/ по-късно е член на Гюргевския комитет / 1875 г./ и главен апостол на Сливенския революционен окръг през Априлското въс­тание 1876 г. През 1869 г. е дошъл в Русе и постъпил на работа в търговска фирма. От август 1870 г. е избран за писар /секретар/ на читали­щето.

     Известен просветно-църковен, обществен и полити­чески деец е Драган Цанков / 1828 - 1911/. От 1864 до 1873 г. е работил в Свищов, Русе и Ниш. Големи заслуги има за реформирането на русенски­те училища.

     Виден русенски обществе­ник е Симеон С. Златев - член на българската община. Слея Освобождението е шестият по ред кмет на Русе и народен представител в Учредително­то събрание.

     Иван Хаджирадославов Тодоров /1845 - 1887/ е роден в Беброво, Еленско. Учителс- твува в Къзъл Мурад /дн. Благоево/, Разградско, през 1871 – 1872 г. Сътрудничи в списанията „Училище" и „Слава". Тези факти от биог­рафията му обясняват при­съствието му в „русенския списък".

      За останалите лица, чиито имена са споменати, няма данни в научната лите­ратура. Навярно П. Д. Изворов е брат на Нил Д. Изворов - първия председател на бъл­гарската община в Русе. Из­вестно е, че последният е произхождал от многодетно семейство. П. Т. Чернев до­пускаме, че е роднина на Пе­тър А.Чернев, кмет на Русе през 1879 г.

     Предварителната заявка за 37 книги не изчерпва све­денията за тяхното разпрост­ранение. Голям брой са се раз­продавали от книжарницата в Русе или от пътуващи книжари.

     На първата страница от описвания от нас екземпляр има приписка: „Сия книга принадлежи на Христа Ст. Проданов". Така се уточнява и допълва името на учителя от Гагаля /дн. квартал на Ни­колово/, за когото има статия в енциклопедията „Българска възрожденска интелигенция".

      Комедията „Криворазбра­ната цивилизация" на Добри Войников от 1871 г. до днес не слиза от сцената. Тя показва в комична светлина живота на някои българи през послед­ните десетилетия преди Осво­бождението. Критикува се увлечението по чуждото и модното. Големият интерес на русенци проличава още с по­явата на книгата. Кръгът на читателската публика се е разширявал, като е обхващал и хора от селата /най-вече учители/.

      Гледайки списъка на „по­четните имена на родолюби­вите спомоществователи" виждаме днес, от дистанцията на времето, че неговото загла­вие е напълно адекватна ха­рактеристика на изброените в него русенски и пребивавали­те други интелигенти в крайдунавския  град през 1871 година.

 

* За първи път статията е публикувана във в-к Утро на 10.11.1998 г. В настоящото издание  са направени някои уточнения и корекции.