Страница на Филип Николов

Още веднъж за надписа от Сексагинта Приста

Филип Николов

Античният свят е оставил богато наследство по нашите земи. До днешно време са оцелели епиграфски паметници, които свидетелстват за делата на хората от древността. През епохата на Римската империя официални надписи са поставяни на храмове, триумфални арки, мостове, водопроводи, на стените на обществени и частни здания. В тях се говори за това кой, кога и какво е построил или реставрирал.

През 70-те години на XIX век унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц посещава Русе. Той е направил подробно описание на града в книгата си „Дунавска България и Балканът". Пръв е локализирал античния кастел Сексагинта Приста - „...непосредствено до устието на Лом, където днес се откриват най-много римски находки. Неотдавна изкопаха на северозапад от Конак от 2 метра дълбочина един надпис, а други бяха намерени тук по-рано и публикувани. [1]

На територията на град Русе са открити 2 строителни надписа (от 100 г. и от 230 г.). Първият е от времето на император Траян /98 - 117 г./ , когато е покорена Дакия, когато се уреждат градовете в Мизия и Тракия и се прокарват нови пътища. Тогава се е разгърнала невиждана строителна дейност, в резултат на която се променил об-ликът на всички населени места. Не прави изключение и Сексагинта Приета, за кое-то свидетелства споменатият по-горе епиграфски паметник [2]

Той представлява фрагмент от латински надпис върху каменна плоча с размери 70x72x22. Оцеляла е лявата половина, която е била зазидана вторично при строителството на Военния клуб, а през 50-те години прибрана в музея. [3] Публикуван е от проф .Б. Геров в монографията „Романизмът между Дунава и Балкана" с.387, No567 и е датиран съвсем общо - II век. [4]

Seksaginta Prista Nadpis

Липсата на останалата част от текста затруднява неговото разчrтане и коментар. Помощната историческа дисциплина латинска епиграфика предлага методи и прийоми за възстановяване на загубен текст. Проф. В. Велков през 1960 г. го реконструира., отчитайки неговото съдържание и външен вид. Тъй като строителните надписи са стереотипни, на базата на сравнението с други подобни и най-вече като се знаят основните факти от биографията на император Траян се възстановя липсващата част. [5]

Seksaginta Prista Plocha
Възстановеният текст върху плочата

В 91 г. Траян е станал консул, а в следващите години се отличил като командир с войските при Рейн, за което в 97 г. получил титлата „Германски". През 98 г. е обявен за понтификс максимус (върховен жрец). За това с възторг Плииий Млади пише през 100 г. в „Панагерик на император Траян". В чест на победата си над даките Траян е получил в 102 г. титлата „Дакски". Първите две титли съвсем ясно се виждат на нашия надпис, докато третата, която би трябвало да се намира между тях, липсва. Така се стига до извода, че е направен в периода между 98 и 102 г. [6]

Още по-прецизната датировка идва от факта, че в него е фигурирало името на провинциалния управител Маний Лаберий Максим, легат на Долна Мизия 100-102 г., чието име почти е заличено от надписа още в древността, заради участие в заговор против императора. M. Лaберий Максим е бил два пъти консул в 89 и 103 г. Като легат на Долна Мизия успешно командва армия .в първата Дакийска война (101-102). [7]

Допълнителни сведения за него и събитията се откриват пак в Плиний Млади - „Писма" X, 74 - така наречения случай с Калидром. Авторът пише на Траян: „...някой си Калидром намерил убежище до твоята статуя... Когато го изправили пред магистратите, заявил, че някога е бил роб на Лаберий Максим, бил пленен от Сузаг в Мизия и изпратен като дар от Децебал на Пакор, царя на Партия, дълги години бил на служба при него, после избягал и така пристигнал в Никомедня". [8]

Опитахме се да използваме извори, които макар н косвено имат отношение към разглежданата проблематика. Добива се представа за грандиозни събития: войните с даките, междудържавните отношения, движението на хора, съдбата на отделните личности и т.н. На фона на тези глобални събития се вписва историята на Сексагинта Приста.

Точно тогава римските граждани под ръководството на Гай Антоний издигат важна обществена сграда. Това е станало през 100 или 101 година, преди започването на войната с даките. Споменаването на обединение на римските граждани в Сексагинта Приста показва, че те представляват само част от населението в селището, което все още не е получило градски права и че то е възникнало поне 20 - 30 години по-рано при управлението на династията на Флавиите. Преведено на български съдържанието на надписа е следното: „По времето на император Траян чрез Маний Лаберий Максим, управител на провинция Долна Мизия, римските граждани и изслужили войници, заселени в Сексагинта Приета, построиха... под грижата на Гай Антоний".

Този официален строителен надпис отпреди 1900 години, издигнат от жителите на Сексагинта Приета (съвременния Русе), се явява най-ранният документ, упоменаващ името на града и свидетелстващ за неговата история.

Приложение:
Плиний Млади - „Писма" X, 74

C. PLINIUS TRAIANO IMPERATORI
1 Appuleius, domine, miles qui est in statione Nicomedensi, scripsit mihi quendam nomine Callidromum, cum detineretur a Maximo et Dionysio pistoribus, quibus operas suas locaverat, confugisse ad tuam statuam perductumque ad magistratus indicasse, servisse aliquando Laberio Maximo, captumque a Susago in Moesia et a Decibalo muneri missum Pacoro Parthiae regi, pluribusque annis in ministerio eius fuisse, deinde fugisse, atque ita in Nicomediam pervenisse. 2 Quem ego perductum ad me, cum eadem narrasset, mittendum ad te putavi; quod paulo tardius feci, dum requiro gemmam, quam sibi habentem imaginem Pacori et quibus ornatus fuisset subtractam indicabat. 3 Volui enim hanc quoque, si inveniri potuisset, simul mittere, sicut glebulam misi, quam se ex Parthico metallo attulisse dicebat. Signata est anulos meo, cuius est aposphragisma quadriga.

Литература:

1. Каниц, Ф. Дунавска България и Балканът т. 1 ИК „Борина”, С.1995, с.171
2. Филов, Б. Император Траян и днешните български земи. ИБАД, V, 1915, с. 177-206 Христов, И. Римските императори в Тракия – 27 г.пр. Хр. - 610 г.сл. Хр. ,С. 2009, с.46-66.
3. Димова, В. Дойков, В. Сексагинта Приста. Известия на народния музей – Русе, т. , с. 11-15.
4. Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана. II. От Хадриан до Константин Велики. ГСУ фф, 48, 1952/53, с.387, No567
5. Велков, В. Из истории нижнедунайского лимеса в конце І в. н. э., ВДИ, 1961, 2, с. 69-82.
6. Федорова, Е. В. Императорский Рим в лицах. Изд. Московского университета, М. 1979. с.429
7. Stein, Arthur: Die Legaten von Moesien. Budapest 1940 S. 61
8. Письма Плиния младшего. (Книги І-Х), Изд. „Наука”, М. 1982, с. 199, 380, 381

Обобщаващи публикаци:
Станчев, Д. Сексагинта Приста. В: Алманах за историята на Русе. т. ІІ, Изд. „Държавен архив” Русе, Р.1997, с. 36 – 43.
Станчев, Д. Сексагинта Приста. Римски и ранновизантийски селища в България. София 2003, с. 56-62

За първи път в популярен вид, без научен апарат, статията бе отпечатана във в-к Утро на 14.09.1999 г.

vestnik